Тайлър винаги е бил запален геймър, откакто по-големият му брат Дилън го запозна с първата игра Destiny, когато беше само на 14 години. Откакто взе този контролер и уби първата си Химера, той беше пристрастен. Нещо просто щракна в него и така започна едно хоби, което скоро се превърна в лудост и след това в крайна сметка в мания, която щеше да го отведе по тъмния път, на който се озова. Всеки ден след училище той молеше Дилън да играе кооперативно с него и с течение на времето естествените му новооткрити умения изпревариха тези на братята му и той стана редовен партиен лидер сред техния клан.
Когато излезе Destiny 2, Тайлър се превърна в сила, с която трябва да се съобразяват, потребителското му име беше добре известно сред другите кланове и се страхуваше от PVP сървърите, уменията му далеч надминаваха тези около него. Водейки успешно нападения на цели кланове, той скоро беше забелязан от лиги, официални и неофициални. По времето, когато бяха пуснати първите два пакета за разширение, Тайлър имаше предложения да се присъедини към кланове, известни по целия свят, турнири за пари и незначителни интервюта в игралната верига като нов и бъдещ е-геймър, който да гледате.
Това е когато те се приближи до него.
Докато играеше един ден, Тайлър получи съобщение на компютъра си от неизвестен подател, отначало нямаше да го отвори, докато не прочете първия ред, който се появи под известието за съобщение… –
Съдбата на изоставения разказ
„Тайлър, виждаме голямо обещание в теб… имаме предложение, което не бива да отвръщаш…“
Това беше всичко, което можеше да види. Това, което се открои за него обаче, беше съобщението, адресирано до него с истинското му име, никъде в акаунта му не беше използвал истинското си име, но някак този подател го знаеше. През ума му мина мисълта, че това може би някой от неговите приятели или приятелите на брат му му прави някаква шега, така че реши, че ще се съгласи с това и отвори съобщението. Останалата част от съобщението продължава, за да обясни, че неговите игрови способности са привлекли вниманието на много богата група хора, хора, които обичат да гледат геймъри, но с по-високи рискове... Заедно с тези предполагаеми по-високи рискове изплащането в брой, разбира се, компенсира за това на победителя. Съобщението завършваше просто с това, че ако проявява интерес да се присъедини, трябва да щракне върху връзката, незабавно да излезе и да изчака допълнителни инструкции. Тайлър, без да иска да изглежда, че съобщението е стигнало до него, щракна върху връзката, излезе от системата за през нощта и не мислеше повече за това.
На следващата сутрин Тайлър се събуди от звука на майка си, която викаше от дъното на стълбите, за него беше пристигнал пакет, доставен от куриер с велосипед. Тайлър се спусна надолу и взе неочакваната си доставка с объркано изражение на лицето, откъде дойде? Тайлър го отвори и намери чисто нов Ps4, чисто нови слушалки и камера, лаптоп и набор от кабели, прикрепени към нещо, което приличаше на лепкави блокове и бележка. В бележката се посочва, че тъй като снощи е приел участие в лигата, той вече няма да използва стария си акаунт, всеки претендент използва назначен акаунт, доставеният хардуер с камера е задължителен. И накрая, странно изглеждащата плетеница от жици и лепкави подложки имаше за цел да следи пулса му за зрителите и следваха инструкции как да ги настроите. Лаптопът беше за него, за да предава поточно реакциите си на живо към зрителите, това също беше с инструкции. Тайлър скоро осъзна, че в крайна сметка това не е някаква сложна шега и идеята да спечели сериозни пари чрез игра, която обичаше, го привлече. Без много да мисли, той се отправи към стаята си, заключи вратата и настрои новата машина, камерата и зареди новия акаунт. Точно като съобщението, името на новия му акаунт беше просто „Тайлър“.
Тъй като това беше уикендът на пускането на новото DLC за Forsaken, Тайлър се надяваше, че имат предвидливостта да го създадат, надеждите му скоро бяха потвърдени, тъй като той се заби в играта с новия си акаунт. Поглеждайки към екрана на лаптопа, той беше изненадан да види няколко други играчи, всички свързани със същите кабели като него, преди да има време да разбере напълно какво се случва, чу се глас по микрофона.
„Той… Хей… някой чува ли ме?“ Гласът започна „Ало?“ продължи.
„Здрасти, тук съм“, отвърна Тайлър
„Ами това е…. Различно, нали? Още не знам какво да мисля.” Мистериозният глас наруши второто мълчание.
Тайлър погледна към лаптопа и видя младо изглеждащо момче на един от мини екраните, което говореше едновременно с мистериозния глас
„Ах, виждам те! Вижте лаптопа си“ Тайлър махна с ръка към камерата „Това съм аз!“ Можеше да се види как момчето гледа лаптопа си, след което се усмихва и маха в отговор.
През следващите 20 минути всеки човек се представи, откъде е и конкретната си специалност, като че ли всички се разбираха перфектно, докато от всичките им слушалки не избухна висок клаксон, който прекъсна разговорите. В крайна сметка в чата влезе нов глас, един без прикрепена камера.
„Много се радвам, че всички се представихте един на друг, следващата част не е толкова забавна за нас, когато не можете да посочите име на писъците.“ Изражението на объркване и страх започна да се появява на лицето на всеки претендент
„Както знаете, това е турнир, но това не е типът турнир, с който сте свикнали, не, този ще има само един рунд, победителят взима всичко. Един вид Battle Royale. Сега, мога ли да насоча вниманието ви към кабелите, които всички така сляпо сте прикрепили към себе си… Те вече са под напрежение, всеки опит да ги премахнете ще доведе до смърт от токов удар“ панически ропот изпълваше слушалките „Тихо, тихо, ти си всичко е напълно безопасно, ако не докосвате кабелите. Това е, разбира се, докато не влезем в турнира правилно... мислете за тези жици като за вашата елиминация, след като бъдете убити в играта. Точно така, смъртните случаи по време на игра ЩЕ доведат до действителната ви смърт…” Състезателите започнаха да протестират, някои плачеха, други крещяха, гласът на домакина остана безмълвен, докато суматохата се надигна.
Докато виковете продължаваха, пронизващ ушите писък прорязваше шума, Тайлър не беше съвсем сигурен какво става, докато не погледна лаптопа си и не видя един от другите претенденти да се гърчи тогава... нищо, никакво движение.
„Винаги има по един всяка година“ – започна водещият – „Някой винаги трябва да се съмнява дали токовият удар е шега… Както всички вече можете да кажете, ние сме смъртоносно сериозни. Без повече приказки, Добре дошли в Сезон 4… Нека турнирът може да започне!“ На фона на микрофона на домакина се чуваше лек звук от аплодисменти и музика.
Всички претенденти бяха натоварени във фоайето...остана само един...
Изминаха малко повече от две години от онзи първи съдбоносен турнир за Тайлър, за щастие за него той беше най-добрият този ден, както и следващите турнири след това всъщност. Уменията му наистина са легендарни, до такава степен, че домакинът и богатите му зрители го използват в реални игри, за да привлекат нови състезатели да се присъединят към клана му, и ако те се докажат, те също получават мистериозна входяща кутия, персонализирана за тях.
Така че, запомнете тази история следващия път, когато играете някаква игра онлайн и попаднете на нова покана за клан, той не играе само Destiny, знаете… Те разшириха гамата му от игри, но всеки път клановете са едни и същи, така че внимавайте на…
Съдбата на изоставените
